Белоградчишките скали и пещерата Магурата

Белоградчишките скали са уникални скални образувания, обхващащи район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграйдани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837). Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
Магурата е една от най-красивите пещери в България. Тя е една от най-големите пещери в България — общата дължина на галериите и е 2,5 километра. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата - Рабишкото езеро. Пещерата и района около нея са обявени за природна забележителност. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от ранната бронзова епоха. Рисувани са през времето от 3000 до 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени.